Следизборно цените на тока,парното пък и на други стоки се повишиха.Вероятно поскъпване и на дървата кара хората в града купуват много отрано дърва за предстоящата зима.

Всеки знае,че цената на един кубик хубави дърва е около 120 лева.Който е работил навремето в горското обаче ги взема за едва 20 лев на кубик.Има и не малко незаконна сеч с която държавата не желае да се справи,сетете се сами защо.

След 2020 година вероятно в целият Европейски съюз дървата ще бъдат забранени за употреба,като средство за отопление,а какво ще се случи след това предстой да разберем.

Построена е през 1837 г. и сравнително добре запазена до 2005 г.
Сградата е паметник на културата на книга,а в действителност руини,като от някоя от Световните войни.Изглежда така сякаш е била подложена на масиран артирелийски обстрел.
Внезапно реших да заснема десетина снимки за instagram,но както винаги може ли човек да се откъсне от такова място толкова бързо?И неусетно снимките станаха повече от 50.Не,че има голяма разлика отпреди 2 години,но нека да има.Мястото се руши и след време и това няма да го има.
Прави впечатление,че щети по сградата са нанесени още преди 30-40 години,от когато датират първите надписи по външните стени.Върху тях личат имената,родните места и години,в които войниците са служили там.А почти върву цялата стена откъм вилите има нарисувани голи женски тела.Направо изложба може да се направи.Отговорност за това носят техните командири,който вече сигурно правят компания на червейте.Не е учудващо чак толкова,като се има предвид,че 90 % от военните са дебили.Още тогава са я били отписали.И тъй,като тогава помещенията са били основно складове за кръвна плазма и т.н. на сградата се е гледало,като на нещо без историческо значение.Прясна замразена плазма може да се съхранява при температура -18°С – -25°С 3 месеца,а под -25° C 24 месеца.А най-дълго еритроцитни концентрати,замразени по метод с ниско съдържание на глицерол -140° – -150°С в парите на течен азот 10 години.Но такава инсталация разбира се в тази болница тогава не е имало.
Последното предназначение на част от болницата беше склад за фуражи на частна фирма.
Основните щети по безценната сграда бяха нанесени,когато охраната беше премахната след 2005 година.Между 2008 и 2010 отново има охрана,но за кратко.То не,че и когато я имаше нямаше кражби,но не бяха в тези мащаби.Крадци от ромски произход преди още десетина години,когато също като мравки изнасяха оттам големи и по-малки греди посока махалата.Изчезнаха и оригиналните дървени врати на единия вход,оградите и т.н.И това се случваше и посред бял ден.Свидетели на тези кражби станаха нахайните живущи в съседните блокове и вили,но нали не крадат от техен имот,какво им пука.Да,но те не осъзнават,че българската история принадлежи на всички нас,а част от нея беше и болницата.Три са основните фактори,които спомогнаха за това.Първият и основен е настъпилата демокрация.Промените след 1989 година не позволиха да бъде завършен новият старчески дом в съседство,а след това и военният цех за арматура в непосредствена близост беше закрит.Местоположението на болницата в единият край на града е вторият и третият е близостта на циганската махала до нея.Всъщност съществува и четвърти субективен фактор-необразоваността на крадците.За тях металните решетки на прозореците са просто желязо.Ако му кажеш,че е на 170 години ще каже какво от това.Ще го продаде на вторични суровини за 2-3 лева и ще си купи бира.Не помогнаха десетките сигнали до полиция,община,медии…Чак през 2011 г. се сетиха да сложат отново охрана към Телепол,но за кратко,а скоро след това тя стана фиктивна.Пазачът-един дядка стоеше в тухлената стая на входа на арматурното поделение,а на другия край неуморните бригади от крадци действаха.Година преди това собствеността преминава от министерство на отбраната в ръцете на Община Шумен,но като паметник на културата задължение и преди това е на общината да я поддържа.Това не само,че не се случваше,но и я оставиха да бъде окрадена.През 2014 г. имаше идеи да се възстановява,да се прави музей,концертна и конферетна зала.Фантастики пълни написани от журналисти повтарящи лъжите на управляващите.А някои от тези все още са във властта.Каквото се прехвърли на община в България или се продава и съответно бива разрушено или не се стопанисва и пак се руши и обира.Така е и в нашата община.Те вечно нямат пари за нищо…Много пъти,като виждах как крадат греди от болницата мислех да ги гърмя,но знам че после цялата махала ще излезе срещу мен,а от българите никой или почти никой.Не си ли защитим историята няма кои друг да го стори вместо нас.Но демокрацията стовари на главите на хората куп други проблеми и за кое да мислят по-напред.Приоритет стана оцеляването и най-вече физическото,защото все още всеки има вярата в нещо добро.
Към днешна дата вече няма и какво да се открадне.На терена в единият край са разположени бетонни гаражи,отрязани дървета и т.н.На който както и за каквото му харесва използва мястото.
За възстановяване ще са нужни милиони левове,които едва ли ще се намери кои да даде.Много жалко,че поредна страница от историята на България ще бъде изгубена безвъзвратно.И не е само тя,а има още стотици да не кажа хиляди сгради в България със същата безжалостна съдба.

Обект:Резиденция
Състояние:Добро
Охраняемост:Нулева
Местоположение:Известно само на партийни другари

Място, където постоянно или временно пребивава държавен глава, член от правителството и други високопоставени държавни служители.

За поредна година ретро автомобили преминаха през град Шумен по пътя на легендарното някога международно рали “Златни пясъци“.

Те бяха от авто мото ретро клуб Варна.

Колите “акустираха“ пред община Шумен по обяд и предизвикаха интереса на малки и големи.За едните вълнението беше от досега до нещо непознато и невиждано дотогава от историятана автомобилизма,а за другите върна спомени от младостта.Всеки ги разгледа и се снима с тях.

Последва демонстрация на майсторско шофиране.

Преди години, когато бях млад, по нашето Черноморие имаше Комети. Това бяха бързоходни корабчета на подводни криле. Те развиваха голяма скорост: 32 възела или около 60 km в час. Бяха общо 12 на брой и се наричаха Комета. Знам, че по същото време и по Дунава плаваха същите кораби. Там те се казваха Метеор, но на тях не съм се возил. За сметка на това немалко пъти съм пътувал до Бургас и Несебър с комета. До Несебър пътуването траеше около час и половина и още половин час до Бургас. Пътуването с Комета почти винаги беше приятно. Много по-приятно от това с автобус например.

На корабчето имаше кафе и безалкохолни напитки. Човек можеше да стои в удобния салон, но аз често излизах на палубата по средата или на кърмата и гледах брега. Виждал съм дори делфини в открито море. Кометата се вдигаше на крилете си, едва след като излезеше от Варненския залив. Тя винаги се разминаваше с друга комета по обратния маршрут. Вдигнатата на крилете си комета беше много красива гледка в морето. Само веднъж имахме малшанса на връщане от Бургас да случим на мъртво вълнение и кометата не се вдигна на крилете си. Тогава едвам изтраяхме четири часа в морето в люшкащото се корабче. Кометите кръстосваха цялото българско Черноморие на север от Балчик до Мичурин, сега Царево, на юг. Плаванията бяха само през летния сезон доста начесто, някъде от май до септември. На борда се събираха около стотина пътника. Качвал съм се веднъж и в капитанската кабина. Интересно беше да видя как се управлява този бърз кораб. Помня, че билетчето от Варна до Бургас тогава беше 5.80 лева. Това за тези времена не беше никак евтино обаче. Въпреки това пътуването си заслужаваше парите. За сравнение автобусният билет беше 3.70 лева, мисля. Веднъж пътувах до Бургас даже и със самолет, като билетът беше 6 лева. Полетът продължи само 15 минути и самолетът летя много ниско. За съжаление през 1989 БМФ спря кометите като нерентабилни. Една от тях беше превърната в дискотека в Обзор, други бяха продадени в чужбина, а трети дадени за скрап. Една от атракциите по родното Черноморие приключи. Оттогава повече не съм се возил на комета.