Култовата жп спирка в квартал “Тракия“ с едноименното име по линията София-Варна отдавна е занемарена.Изтритата заглавна буква от някои зевзеци преименували я на ракия е добър майтап,но веселото свършва дотам.

Купища боклуци останали изглежда след някои клошари живяли там.Иначе спирката е затворена,но боклуци вътре стоят и така дори не може да се използва за елементарен подслон от пътници.Така е и най-лесно закриваме спирки и гари и после ги оставяме на произвола на съдбата.

За сегашното й състояние е отговорна Национална компания “Железопътна инфраструктура“,който гълтат милиони левове по оперативни програми.Така например стартиралият мащабен ремонт на жп гарата в Карнобат е за 4 милиона лева,но за такива малки спирки средстава няма.Защо ли ?Да не говорим,че почти винаги след ремонт се налага ремонт на ремонта.Примери за това,колкото искате.

Това е положението в демократична съвременна европейска България.Затова навремето се събирахте по площадите и викахте “Кой не скача е червен“.Халал да ви е демокрацията,братя и сестри българи!

А този,който кара влака и буквално трябва да се замисли дали на следващите избори ще отидат и 24 % да гласуват.

Автори арх.Иван Сиврев и колектив
Ядрото на централната градска част на Шумен е проектирано и се изгражда,като цялостен организъм,отделните елементи на който са взаимнозависими и вазимнообвързани.С други думи,нито площадните нива,нито прилежащите към тях сгради и съоръжения могат да бъдат изградени и да функционират самостоятелно,защото тяхната взаимообвързаност е не само функционална и обемно-пространствена,но и по отношение на конструкцията и технологията и едновременността на изпълнение.
При подробния анализ на формирането и изграждането на селищната територия на Шумен се открояват поредица от специфични и характерни само за този град особености.
Първата е,че градът се е изграждал по подчертаната функционална и композиционна ос ‘’изток-запад’’,която започва от железопътната гара и завършва с отбранителната кула и стените на Шуменската крепост.
Тази ос намира обемно-пространствен и архитектурно-художествен израз в неповторимия булевард ‘’Славянски’’ и улица ‘’Казанджийска’’ ( сега ‘’Христо Ботев’’).
Втората особенност е че по главната ос на развитие са се формирали преди всичко обществени пространства,които преливат едно в друго и по този начин непринудено изграждат единна система от пространства осигуряващи активни социални контакти:гаров площад,пиацата пред паметника на Съветската армия,пиацата пред профсъюзния дом,пространството пред театър ‘’Васил Друмев’’,библиотеката и партийния дом,пред картинната галерия и бившия градски народен съвет,уширение пред хотел ‘’Мадара’’-площад ‘’Девети септември’’,пространство пред паметника на Панайот Волов ,пространство около Томбул джамия и старата часовникова кула и т.н.
Трета особеност е,че в цялостната селищна структура на Шумен няма изявено основно градско пространство,т.е. липсва градският форум като обединяващ социален и обемно-пространствен фактор .
Четвъртата особеност е,че градът се е развивал върху изключително сложен и като релефи като структура терен ,при което фактически са лишени от комуникационни връзки неговата южна и северна част.В резултат от това,от една страна липсват напречни оси на развитие,а от друга-ярко се формират няколко надлъжни оси (по реката,където се изграждат предимно жилищни структури,по булевард ‘’Славянски’’,където се обособяват обществените пространства,по булевард ‘’Георги Димитров’’ и булевард ‘’Васил Коларов’’,където се осъществява смесено строителство и други).
Петата особеност е,че с изграждането на паметника на създателите на българската държава на Илчов баир и след оформянето на хълма на възрожденците за първи път в териториалното развитие на Шумен се формира пространствена ос ‘’север-юг’’.
Шестата особеност е,че именно ядрото на централната градска част представлява ‘’букет’’ от най-различни по обем,архитектурен стил,функционално предназначение и възраст сгради.
Отчитането на тази най-характерни особености и поставената главна цел-опирайки се историческия опит,да се създаде отговарящ на ‘’шуменския дух’’ градски център,като синтез между естетико-художествени,социални,инженерно-технически,екологични и други изисквания,са базата върху,която бяха изготвени градоустройствените,транспортно-комуникационните и архитектурно-строителните проектни разработки.
Преди всичко се наложи изводът ,че е необходимо,като се развива и обогатява надлъжната комуникационна ос по булевард ‘’Славянски’’ да се създадат условия за изграждане на вече визуално изявената напречна композиционна ос свързваща паметника ‘’Създатели на българската държава’’,издигнат на внушителното плато,наречено Илчов баир с хълма на възрожденците.За тази цел проектът предлага пространствено обогатяване и насищане със съдържание на подходите към двете характерни възвишения.
Очерта се и необходимостта да се създаде основно,главно градско пространство (площад) за активни социални контакти,организиращо и стабилизиращо в значителна степен ‘’разпиляната’’ селищна структура.За целта в проекта се предлага на мястото на пресичането на двете главни композиционни оси да се изгради така нужният на града ‘’форум’’.
Обърнато бе особено внимание и бяха положени значителни усилия да се изгради ядрото на централната градска част преди всичко,като обект съответстващ на социалните потребности на населението,при което да бъдат съблюдавани естетико-художествените,социалните,инженерно-техническите,екологичните и други изисквания,които произтичат от специфичните теренни условия,богатото историческо минало и мястото на Шумен в развитието на съвременна България.
За целта проектът предлага решение на няколко проблема:
Да се използва последната (и единствена) възможност за свързване на северната и южната тангента на градското ядро чрез артерия,прокарана под нивото на южната част на площадното пространство.По този начин се осигурява директен достъп на комуналния транспорт до градския център,като трасето се скъсява с около 3 км и значително се намаляват материалните разходи,свързани с експлоатацията и поддържането на моторните превозни средства.Да се създадат няколко ясно разграничени по функция и съдържание подземни нива при максимално отчитане и използване на значителния наклон на терена:
–Най-долното ниво непосредствено контактуващо с улица ‘’Цар Освободител’’,е решено като складово стопанство и осигурява снабдяването на прилежащите към площада сгради на пощата,търговската къща,концертния център,хотела,обектите на комплексното обществено обслужване,разположени на по-горните площадни нива.На това ниво се намират и противорадиационото укритие,общо за всички сгради и за площада,както и гараж за около 25 товарни автомобила;
–Следващото ниво е предназначено за гараж за около 300 леки колим непосредствено свързано с прилежащите сгради и останалите нива на площада;
–Първото подземно площадно ниво е наситено с много и различни обекти на търговията и услугите и е в непосредствена връзка със спирките на масовия градски транспорт .Направен е опит да се възродят старите шуменски занаятчийски улички.По естетико-художествени и преди всичко по екологични съображения е предвидено под отвора на последната плоча на площада да бъде изграден фонтан.Основен обект на това ниво е кафе-следкарницата,която е елемент на търговската къща,а в пространствено отношение е неделима част от площада.Подари значителната височина на пространството към прижелащите сгради са предвидени галерии,който са наситени с обекти на комплексното обществено обслужване;
–Наземното ниво на площада е подчинено на две основни изисквания да се отчитат характерните особености и да се осигурни пълна хармония и единство между архитектурата на новоизградените и съществуващите сгради;
Да се изгради цялостна комплексна система на инженерната инфраструктура.Важно място в проектните разработки бе отделено на обемно-пространственото решение с оглед да не се влезе във конфликт със съществуващите сгради,преобладаващата част от които са паметници на културата,както и с конфигурацията на терена.Затова се предлага пирамидално изграждане,което позволява сградите да ‘’плъзнат’’ по терена,да се ‘’вкопчат’’ в него и в значителна степен да проникнат безболезнено в съществуващата градска структура.
Особено внимание бе обърнато на изискването да се осигури максимално възможното количество растителност,тревни и цветни площи.Естествено,когато един площад се изгражда върху конструкция,тези възможности да ограничени,но на практика растителността в сравнение със съществуващото преди положение значително се увеличава.
За да се превърне централното градско ядро на Шумен и особено неговият централен площад в социален,а не в представителен,козметично обновен обект,бяха осъществени необходимите социално-културни проучвания,въз основа на които бяха определени видът и характерът на сградите и подземните площщадни пространства,а именно:търговска къща,концертен център,банка,поща,дом за обреди и услуги,многофункционална зала с клуб-ресторант,хотелски комплекс и описаните вече подземни площадни нива.
Архитектурният образ на сградите не е плод на модни увлечения,а на стремежа да се отрази характерната за града атмосфера,като оптимално се използват съвременни строителни материали.
Списание ‘’Архитектура’’ 9-10.1988
Орган на съюза на архитектите в България,на Комитета за култура и на Комитета по териториално и селищно устройство при Министерския съвет

Днес в 9:50 ч. множество деца и родители основно от детските градини се събраха пред ДКТ “Васил Друмев“,за да рецитират заедно стихотворението “Аз съм българче“.

След,което поеха на шествие до градската градина.

На всички деца независимо малки или големи пожелаваме здраве,щастие,късмет и любов.

Днешният ден води началото си от Световната конференция по въпросите на детското здраве, която се провежда през 1925 г. в Женева (Швейцария) “, на която присъстват представители на 54 страни, които приемат и подписват Женевската декларация, както и официално определят датата 1-ви юни за Ден на детето. Датата 1 юни е избрана и поради факта, че именно на този ден същата година тогавашният генерален консул на Китай в Сан Франциско събира десетки сираци и организира за тях празненство по случай традиционния китайски фестивал „Лодката на дракона“.

В международен мащаб Денят на детето е отбелязан за първи път официално през 1950 г. в 51 страни, сред които и България. Интересното е, че този празник активно са подкрепили в страните, които са избрали социалистическият път на развитие. Това се случва след като през ноември 1949 г., в Москва, с решение на Съвета на Международната демократична федерация на жените, се учредява датата 1 юни като Международен ден за защита на децата. Празникът първоначално се отбелязва в памет на всички деца загинали през Втората световна война. В ерата на Съветският съюз на 1 юни в училищата започва лятната ваканция.

Днешният ден е отбелязван с речи и дебати за правата и благосъстоянието на децата, с прожекции на нови детски игрални филми и телевизионни предавания, организирани са спортни мероприятия за децата, често поканвайки за участие и родителите. По подобен начин се е отбелязвал и в останалите страни от социалистическия блок.
Интересен факт е, че ООН обявява 1979 г. за международна година на детето и страната ни по този повод е единствената, откликнала мащабно и хвърлила огромни средства за създаването на първата Международна детска асамблея „Знаме на мира“. През същата година на екран се появява и любимия на всички непораснали и пораснали деца, детски сериен телевизионен филм „Войната на таралежите”(реж. Иванка Гръбчева), посветен на международната година на детето.

Макар десетилетия наред да се празнува предимно в държавите с комунистически режими на управление, политическа окраска му е придавана твърде рядко. Това е и основната причина този хубав детски празник да бъде съхранен и до днес.
Днес Първи юни като Международен ден на детето се празнува в над 40 държави по света, сред които: Азербайджан, Албания, Ангола, Армения, Беларус, Бенин, Босна и Херцеговина, България, Виетнам, Гвинея-Бисау, Грузия, Еритрея, Естония, Етиопия, Източен Тимор, Йемен, Кабо Верде, Казахстан, Камбоджа, Киргизстан, Китай, Куба, Лаос, Латвия, Литва, Македония, Макао, Мозамбик, Молдова, Монголия, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Северна Корея, Словакия, Словения, Сърбия, Таджикистан, Танзания, Туркменистан, Узбекистан, Уругвай, Хърватска, Черна гора, Чехия.